Късно е да се върнем!Късно е да поправим грешките!Късно е да върнем любовта,която имахме, любовта,която ни изгаряше!Живота ни не ни донесе нищо освен любов.А да си влюбен означава и да страдаш!Късно е вече да съжаляваме!Ние сме така далечни.Онази съдба,пак тя ни раздели.Сърцето ми още се моли за теб,но ти и аз сме вече непознати,вече не сме цялото,което бяхме.Късно е да се върнем,да променим миналото,да избегнем раздялата!Сега имаме свободата която искахме.И какво?Щастливи ли сме?Аз още те помня,знам,че и ти,но късно е!направихме грешка,която угаси онзи пламък, но която не унищожи любовта,Любовта,която винаги ще помня-какви бяхме и какво няправихме.Ти си с друга сега,която не съм аз!Невъзможно е да се обичаме.Късно е да се върнем!Късно е!

   Една любов!Несподелена,невъзможна,но истинска!Аз и той сме два свята,две планети,два континента разделени от граници.Безкрайни граници,които никой не може да премине. Стонове,викове,звуци, мечти,илюзии,които са в нас,които няма да се случат!Сълзите няма да трогнат онази,която ни раздели, онази нещастница,която не знаеше,че ти си мой.Онази съдба,тя те отне от мен.Превърна ни в прах.Ти бе въздухът,който дишам,водата,която пия,сърцето,което ме поддържа жива.Вече съм мъртва.Сърце, което не обича не е сърце!Ти си така далечен,без име,без образ,без очи,които да ме обичат.Една любов!Болезнена,невъзможна!Двамата сме прах от прахта в различни светове.Еда любов – мечта,сън или просто небивалица,която никога не е съществувала!Но устните горят,очите парят,сърцето боли.И все пак една любов – невъзможна и вечна!Една любов!!!